Гранични явления в съвременната българска антропонимия

Abstract

През последните две десетилетия тенденциите към плурилингвизъм и глобализация в рамките на ЕС се отразяват и върху българската езикова ситуация. Проявяват се и в българската антропонимия, която също се характеризира с глобализиране чрез интернационализиране. В резултат на това при личните имена се наблюдават актуални процеси, пораждащи явления, които биха могли да се определят като гранични. Най-общо казано, те се изразяват, първо, в преноса на множество чужди лични имена от най-различни (близки или непознати) култури, като в повечето случаи не се адаптират към нормите на българския език (Джой, Дуйгу, Ефе, Нанси). Нетипичният контекст, в който те биват преместени, ги превръща в неконвенционални лични имена. Второ, наблюдава се прекрачване на установените граматични норми, изразяващо се в изпускането на задължителната за българския език флексия за женски род (Елен, Ивелин, Кристин). Тези две явления имат пряка връзка с появата и утвърждаването на т.нар. унисекс имена, доскоро непознати за българската официална (конвенционална) антропонимия. Настоящото изследване анализира в каква степен посочените нови явления, смятани на този етап за гранични, засягат различните видове официални антропоними (лични, бащини и фамилни имена). Споменатите явления са проява на две отчетливи тенденции при личните имена – към заличаване на границата между бащино и лично име и към преход от полово определени към полово неопределени имена. Безспорно това са гранични явления, които може да се интерпретират като наченки на нов етап в развитието на българската личноименна система.